Да! На творческия безпорядък- казва Йоана от Мастършеф България.
Една от онези вечери, в които се прибираш и пак сядаш да работиш.
Толкова си натоварен, че не знаеш дали ще успееш с всичко до 3.00ч. през нощта, а за вечеря не смееш и да си помислиш.
Гузно ти е да признаеш, че искаш едни 20 минути, в които да се нахраниш и естествено пропускаш вечерята или тъпчеш парчета салам от хладилника на всеки половин час, докато цъкаш Ексела. После страдаш – прекалил си със солта, клавиатурата ти е мазна и в крайна сметка пак си гладен, защото изобщо не си видял храната си.
Тук имам идея, която ми спестява време, стига да поискам: отнема около 6 минути, малко преговори със себе си и желание за чиста съвест. Например: поръчвам си храна от foodpanda – става за 2-3 минути – а за останалите 3 минути предлагам да извоюваш пространство за себе си от работата. Ама буквално – раздели масата наполовина: половин маса за работата, половин маса за вечерята ти.
Така изведнъж ще се окаже, че си имаш остров насред хаоса, до който можеш лесно да стигнеш, а даже и дамо да си го гледаш за стимул, пак ще те вдигне духом.
И да, знам, че не е прието да се храниш на холната маса, но все пак го правим, особено когато съчетаваме две неща наведнъж.
Оттук нататък е лесно: докато чакаш храната да дойде в следващите 30-40 минути (моята дойде за 35), бас държа, че ще работиш по-бързо, за да си освободиш време – вече имаш стимул.
Преговаряй пак с гузната съвест за това 15 минути да не гледаш в компютъра или в работата, а да вечеряш.
Бонус: докато гледаш храната си, се нахранваш по-бързо – доказано е.
Аз го тествам от известно време – работи. Така реално ще изядеш по-малко количество.
Сервирай си. Избери хубава чиния, която обичаш, ако ще да имаш само една такава – използвай я.
Ако ти се струва, че това не е за теб и масата изглежда самотна само с една чиния (както реално и на мен би ми се сторило) – ами сложи повече! Аз лично обичам да си сервирам на по-малки количества, затова направих едната само за сервиране, а втората – за хранене.
Донеси си нещо красиво на масата, в същите цветове като тези на покривката. Аз използвах обърната купа наопаки, като поставка за малкото растение, за да придам различна височина на предметите по масата – раздвижва погледа и носи наслада за душата.
Предпоследно – донеси си малко компания. Използвай подръчни материали – аз взех стълбата от балкона и една саксия пак от там.
Внасям ги вътре за компания, за мекота на обстановката и да тежат повече на моя спасителен остров.
Последно, запали една факла на острова – т.е. свещ.
Доказано е, че човек не се уморява да гледа пламък, а и очите ти ще си почиват докато го гледат, така че ще ти е по-лесно да работиш цяла нощ, ако искаш.
Да не говорим, че току-що отключи своята креативност, докато си представяше острова и какво би било да работиш там наистина 🙂 Екселът вече е по-симпатичен.
Ако през цялото време се чудиш защо избрах розово – ами защото още ми е лятно и морско. А като е топло през лятото, така ми се дояжда някоя по-сериозна мръвка, че не мога да опиша с думи.
Освен това обичам противоречията 🙂
